За теб, която влизаш в ролята на жертва, без да го осъзнаваш…
Жертва на мъжа си! Жертва на събитията! Жертва на децата си! Жертва на работата си! Жертва на живота си! Замисли се по кое време ли се беше трансформирала в жертва?…
Жертвата! Приятел или пакостник?
Тя погледна белезите по тялото си. Вярно, не бяха доста забележими, не се виждаха, нито пък се бяха трансформирали в синини, само че тя си ги виждаше. С вътрешното си зрение виждаше всички нанесени удари и синини, които тази нощ получи. Той се държа като животно, той я насилваше и малтретираше, както няколко пъти до в този момент, само че тя сякаш към момента вярваше, че това е краткотрайно и ще мине. Или може би просто нямаше сили да го напусне и да промени живота си. Каквато и да беше повода, тя се усещаше жертва.
Жертва на мъжа си!
Жертва на събитията!
Жертва на децата си!
Жертва на работата си!
Жертва на живота си!
Замисли се по кое време ли се беше трансформирала в жертва?… Не можа да си спомни ясно, само че неизвестно за какво един спомен от детството й нахлу в съзнанието. Тя беше дребна, стоеше в стаята си, вратата се отвори и татко й влезе с намръщения си взор, който тя ненавиждаше, тъй като в никакъв случай не предвещаваше нещо положително, единствено я погледна и дребното момиченце, което стоеше пред него замръзна на мястото си. Почувства същото нещо! Жертвата в себе си! Почувства чувството да си жертва на някой различен, на нещо друго, да нямаш надзор, да се оставиш да те мачкат, употребяват, насилват и постановат волята си над теб. Бавно споменът избледня и тя си намерения: “Значи от дребна съм жертва! ” Не можа да си спомни по кое време и за какво тъкмо е основала тази жертва в себе си, само че ясно си спомни всички случаи в живота си, когато тя се беше показала:
- Онзи път, когато трябваше да отстои позицията си, само че тя просто наведе глава и замълча;
- Онзи път, когато трябваше да избере личния си комфорт, само че тя просто отстъпи на различен удобната позиция;
- Онзи път, когато трябваше да каже “Не! ”, само че от боязън безшумно сподели “Добре! ” и след това съжалява цялостен месец;
- Онзи път, когато майка й я упрекна незаслужено и тя, вместо да й го каже в очите, се скри и се разплака;
- Онзи път, когато…
Всеки път, когато искаше да изкрещи, да се отстои, да изиска за себе си, се появяваше жертвата и просто я саботираше по най-наглия метод. Не! Тя не искаше повече да бъде слаба. Да бъде уязвима. Да бъде тиха и кротка. Да бъде мачкана и стъпквана. Жертвата трябваше да си отиде! Но по какъв начин?!?…
Всеки от нас има своите вътрешни саботьори, които в най-хубавия случай ни пречат да живеем оптимално цялостно живота си и да бъдем свободните себе си, а в най-лошия – ни трансформират в слаби, уязвими, бледи копия на себе си и в последна сметка – в жертви на живота си. Дали ги осъзнавате, или не, дали ги наричате някак си, или не, дали виждате повода в тях, или не, не се заблуждавайте – те са тук и непрестанно ви саботират. Но по какъв начин в действителност да се отървем от тях? Ето няколко лесни стъпки, които могат да ви оказват помощ да се измененията и да добиете силата да се преборите със страховете и саботьорите си:
Осъзнайте ги!
Колкото и да е необичайно, само че множеството не подозираме за съществуването на вътрешни наши саботьори, които ни пречат да изпълним мечтания си живот. Мислим си, че не съумяваме поради нещо външно – времето, събитията, неприятните сътрудници и така нататък Всъщност, множеството от пречките се дължат на неосъзнати вътрешни саботьори или блокажи.
Наблюдавайте ги!
Когато ги разпознаете, просто започнете да ги наблюдавате – по какъв начин се държат, по какъв начин се усещат, какво желаят, по какъв начин говорят… Опознайте ги и ги разобличете!
Признайте си, че ви пречат!
Дори и да ви прозвучи необичайно, множеството хора реагират по този начин – като чуят за саботьорите си, те осъзнават, че в действителност си ги харесват и не желаят да се освобождават от тях. Това е най-голямата илюзия, в която вашите саботьори са ви предиздвикали да вярвате.
Поискайте да се преборите с тях!
Отново, належащо е да заявите своето твърдо предпочитание да спрете да си мислите, че те са ваши другари и ви избавят и оказват помощ. Трябва да осъзнаете и ясно да заявите своята позиция да се отървете от тях.
Дайте им имена!
Жертвата, Мъжемразката, Съдийката. Това са част от моите саботьорки, които аз съм кръстила. Давайки им имена, вие подсъзнателно стартирате да се дистанцирате от тях.
Дистанцирайте се от тях!
Започнете да упражнявате държание “Това не съм аз! Това е Съдийката! ”
Правете това упражнение всякога като усетите въздействие на пакостник!
Всеки път, когато усетите тяхното наличие, спрете и за няколко секунди се потопете в сегашния миг, като се концентрирате във физическите си чувства – сръбвам глътка кафе, има горчив усет, постепенно се стича по небцето ми, стопля езика ми…
Засилете своя вътрешен влъхва!
Във всеки от нас има един вътрешен влъхва. Той е онази част от нас, която може да се назова божествена и постоянно мъдра, знаеща и в естетика с всичко.
Медитирайте!
Това ще ускори връзката ви с вашия вътрешен влъхва, ще успокои съзнанието ви и ще отслаби страховете ви, което ще повлияе на вашите саботьори. Включете и визуализации по какъв начин вашите саботьори изчезват…
И те ще изчезнат.
Лидия Петкова е създател на книгата „ Да заОбичаш Себе си за 11 дни “, която беше показана на необятната аудитория преди броени дни. Можете да видите фрагмент от нея ТУК, а с цел да я свалите гратис, използвайте този линк: lydiapetkova.com/e-kniga/
Инфо: http://mostzaknigi.com
